За кибрита
Кибритът има и много красиви български имена като "драсни-пални-клечица", "бългаски палидръвчета", "паличе" или "палерка". Иван Богоров упорито се бори да наложи именно тези народни наименования, наричайки кибрита още "огниво", а клечката - "клечица драсни-пални". Малко от нас днес са ги чували, а още по-малко от нас знаят за еволюцията и първообраза му. Кибритът е едно от онези вечните неща - помниш го от както се помниш и все еднакво изглежда - простичка кутийка с клечки. А и цената му почти не е мръднала - 5 стотинки. Впрочем, има леко поскъпване от социалистичко време, когато кутийката се е продавала за 4 стотинки.
И все пак кибритът, както и клечките в него, не винаги са изглеждли така. В първоначалния си вид главичките на клечките са правени от сяра, която с изобретяването на фосфора бива изместена. По-късно се появяват не по-малко изобретателни варианти, но и не по- безопасни. Неслучайно боровите клечки са съхранявани в специални контейнери, за да не се възпламенят при допир с друга повърхност.
По време на експерименти английският химик Джон Уокър случайно стигнал до по-безопасен вариант на кибрита. Смесвайки химикали с клечки, Уокър драснал клечка в пода и засъхналата капка на върха и я възпламенила.След редица експерименти на следващата година - 1827 - Уокър продава първите кибритени клечки на адвокат от региона. И не само - опитва да го превърне в нещо по-масово, но не успява и изобетението му не му носи нищо, дори не го патентова.
След редица експерименти на следващата година - 1827 - Уокър продава първите кибритени клечки на адвокат от региона. И не само - опитва да го превърне в нещо по-масово, но не успява и изобетението му не му носи нищо, дори не го патентова.
Кибритът такъв какъвто го познаваме днес е патентован от шведския химик Юхан Едвалд Лундстрьом през 1855г.
За кибритите в България
Първите български кибрити са се казвали "Народни български пали-дръвца" и са били в цилиндрична кутийка. Подобен кръгъл кибрит все още може да се види в Самоковския исторически музей. За пръв път кибрити у нас се произвеждат във Видин, но неследдълго фабриката затваря поради невъзможност да се справи с конкуренцията.
За Любопитковците:
Колекционирането на кибрити се нарича "филумения" по предложение на колекционерката Марджори Еванс.
И още нещо
"Палидръвчета" - нещо малко, но така полезно и потребно, символ на топлина, огън и уют. Такива са и "клечките", които ние от Кибрит ти доставяме всеки месец, "клечки", които да запалят искрата на щастието в теб и тези, които обичаш.
Довери ни се, хубаво е! :)